ОСНОВЕН РЕМОНТ НА БАНЯ

Предстои ви ремонт на банята? Това е един от най-важните и скъпоструващи ремонти във вашия дом. За повечето хора банята е „светая светих“ и затова е редно да се отнесете към ремонта подобаващо, а именно да планувате всичко много внимателно и да подберете точните неща за вас. Ремонтът на банята не се свежда само до избора на плочки и санитария, говоря за много по-обстойно и детайлно плануване на целия процес с цел минимизиране на разходите, както и спестяване на време и нерви. Все още има хора, които живеят с представата, че сума от порядъка на 3000-4000 лв. ще им стигне да си ремонтират банята. За съжаление, това е далеч от истината. Имайте предвид, че всяко нещо, което се прави допълнително е нормално да се заплати. Майсторите не са длъжни никому, за тях това е време и енергия. Незначителни на пръв поглед неща, като фризове, декорни плочки, пана, лайсни, ниши, прагове, ромбоидно нареждане на теракот, пилене на плочки под 45 градуса ъгъл, скриване на вертикални щрангове, вграждане на моноблок и много други, се заплащат допълнително и ако не си направите добре сметката, може да останете много изненадани накрая. Но все пак, колко ще струва един цялостен ремонт на баня ще стане ясно малко по-нататък. Преди това може да разгледате някои наши цени за ремонт на баня. Бих разделил нещата на две основни групи. Едната е довършване на баня. Това е случаят, когато имаме ново строителство, да речем апартамент или къща на шпакловка и замазка. И втората – основен ремонт на стара баня. Да разгледаме нещата поотделно, като ще коментираме и различни цени – нещо, което е интересно за всеки.

ДОВЪРШВАНЕ НА БАНЯ
Безспорно това е по-икономичният ремонт. Все пак, става въпрос за довършване на една вече започната баня. Предполага се, че тръбните разводки са направени и стените са измазани с варо-циментова мазилка. Няма да се налага демонтаж на стара санитария, къртене на плочки и изнасяне на боклук. Няма да се прави и нова ВИК инсталация от полипропиленови тръби. Най-много частично да се преместят някои неща – например моноблокът да се размени с мивката. Но като цяло, строително-монтажните работи са значително по-малко отколкото при един основен ремонт на баня. Въпреки всичко, дори и тук ще трябва да се направят някои инвестиции преди полагането на плочките и монтажа на санитарията. Нерядко се оказва, че макар и измазани с хастарна мазилка, стените не са прави, което налага допълнителна обработка, за да се нареди безпроблемно фаянсът. Нещата са сходни и със замазката. Често наклоните не са спазени или са прекалено малки и се налага полагане на допълнителна циментова замазка. Препоръчително е да се сложи и хидроизолация по ъглите. При апартаментите изпълнени „до тапа“ няма врата, което е още един допълнителен разход. По желание на собственика, може да се изгради и окачен таван с луни.

ОСНОВЕН РЕМОНТ НА БАНЯ
Това е цялостен ремонт на баня, най-често в стара сграда, независимо дали говорим за тухла, панел, ЕПК или къща. Тук ще бъда значително по-детайлен. Все пак, основният ремонт на баня е по-тежкият от двата, а и от един момент нататък препокрива частта с „Довършване на баня“. Всичко, което включват и съдържат двата ремонта ще бъде описано тук. В общи линии това е редът, по който протичат нещата:

ПРОЕКТ

Макар и незадължителен, проектът може да ви бъде изключително полезен при изпълнението на вашата баня мечта. Вашето участие в него, дори и само като идеи и предпочитания, е в основата на всичко. Клиентът е този, който избира дизайна. Можете да се спрете на по-изчистена визия в минималистичен стил, но може и да предпочетете нещо по-разчупено и живописно. Важно е да бъдат замерени точните параметри на банята и всичко да се зонира по възможно най-практичния начин. Има си някои ергономични изисквания за разстояния, които е добре да спазите. Например пред мивката трябва да имате поне 75 см, а настрани 90 см (45/45). При тоалетната чиния е сходна ситуацията – настрани 76 (38/38), а напред отново 75 см. Разбира се, това не е задължително, но е установено като норма, при която се постига най-голям комфорт и удобство за краткия ни престой в банята. Тук е моментът да решите дали санитарното помещение ще се отоплява с лира, печка за баня или ще има подово отопление. Поставянето на бойлер и биде също е добре да се предвиди в проекта, както и посоката на отваряне на вратата, независимо дали ще е алуминиева врата или такава с интериорна визия. Ако банята ви е малка, може да заложите на светли тонове, както и хоризонтално редене на фаянса. Това визуално разширява пространството. За по-голямо удобство, банята може да бъде разделена на суха и мокра част. Препоръчително е проектът да има и визуализация. Така ще добиете по-ясна представа как ще изглежда банята и ще обясните по-точно на изпълнителя, кое как да направи. Все пак е редно да се спомене, че визуализацията сама по себе си не е проект, въпреки, че някои го наричат „3D проект“. Истината е, че много доставчици на плочки предлагат безплатна визуализация, или такава срещу 50 лв., към поръчка с определен обем. Но като се загледате внимателно, ще откриете много пропуски и несъответствия. Например често липсват подови сифони, вентилатори, ревизионни отвори, мебели за баня, аксесоари за баня и тн. Наглед дребни неща, но достатъчни да променят малко или много крайната визия на банята. Там е работата, че въпросните доставчици използват стереотипни проекти и не полагат кой знае какво старание. Да, инвестицията от няколкостотин лева, или дори повече, в един професионален проект не е малка, но може да ви спести много главоболия в процеса на работа.
ДЕМОНТАЖИ, КЪРТЕНЕ, ИЗНАСЯНЕ НА БОКЛУК
Колкото и да е неприятно, в голяма част от случаите това е наложително при един основен ремонт на баня. Първо трябва да се демонтират старата тоалетна чиния, мивка, вана (ако има), душ и след това започва къртенето. Отстраняват се всички стари плочки, както и голяма част от мазилката и накрая се демонтира старата ВИК инсталация. Целият боклук се събира в чували и се изнася. След това се товари в контейнер или камион и се извозва до депо. При една средно голяма баня от 3-4 м2, тези операции отнемат около 2 дни и струват най-малко 500-600 лв. Значение има на кой етаж се намира жилището, наличието на асансьор, почивни дни и празници, нетолерантни съседи и други неща. Все пак има случаи, когато не е нужно да се къртят плочки. Това е, когато старите водопроводни тръби и мръсен канал не се сменят. Тогава новите плочки могат директно да се положат върху старите посредством технологията на бетонконтакта. Така се губят по 2-3 см. от всяка една от страните, но се спестява цялата разправия с къртенето, прахта и недоволните съседи.

НОВА ВИК ИНСТАЛАЦИЯ
Защо се налага смяна на тръбите? Дори и в случаите, когато нямаме проблем с течове и миризми, пак е силно препоръчително при един основен ремонт на банята да се смени старата ВИК система. След години интензивна употреба старите метални тръби започват да корозират отвътре, запушват се и диаметърът им се стеснява в следствие на натрупан котлен камък. Това от своя страна води до намален дебит, влошаване питейните качества на водата и чести аварии. Докато полипропиленовите тръби не отделят котлен камък, не корозират и се справят много по-добре с ниското налягане на водата. Качествената заварка е ключов момент при тръбните разводки. Тя представлява подгряване и омекване на повърхността на свързващите елементи. След това двете части се притискат и се оставят да охладят. Това е така нареченото челно заваряване. Обикновено тръбите за баня са със следния размер: водопроводни тръби – ф20, сифони – ф50, мръсен канал – ф110. Тук е моментът да се заложат и сифоните, без значение дали ще са рогови или лентови. Веднъж, след като е направено ВИК-то, задължително трябва да се изпробва преди измазването на стените. Добре е да кажем нещо и за цената. Естествено, тя варира в голям диапазон, но при една баня със стандартни размери, новата ВИК система ще струва минимум 700-800 лв. Редно е да повдигнем въпроса и за смяната на вертикалните щрангове. Това са топла вода, студена вода и циркулация. Идеалният вариант е да се сменят вертикалните щрангове на всички апартаменти по вертикалата. Само, че това рядко се случва по ред причини, най-често финансови. Затова индивидуална смяна също е възможна, но в тази ситуация ще има лека интервенция и в банята на съседа под вас. Заустването от полипропилен към метал става посредством компенсатори, преходи и връзки. Въпреки всичко, при индивидуалната смяна има известен риск старите тръби да се спукат, понеже са заклеясали. Подмяната на вертикалните щрангове излиза около 350-400 лв. за една баня. Цената е двойно по-ниска за баня, ако се сменят тръбите и на останалите съседи.

МАЗИЛКИ, ЗАМАЗКИ, ХИДРОИЗОЛАЦИИ

След като новата ВИК инсталация е факт, идва ред на измазването на стените. Прави се с варо-циментова мазилка. При относително равна зидария, хастарната мазилка е с дебелина от 1 до 2 см., като тя е основа за полагане на фаянса. Често обаче, се получава така, че стените не са прави и се налага по-голям пълнеж. Тогава дебелината е според конкретния случай. Има опция стените да се изправят с хидрофобен гипсокартон. Недостатъкът е, че се губят по 6-7 сантиметра от всяка стена. А за една неголяма баня всеки сантиметър е важен. След мазилката се прави циментова замазка за скриване на тръбите и създаване на наклон към сифоните. Тя на свой ред, представлява основа за теракотните плочки. В този случай, замазката не е задължително да бъде армирана, а дебелината й варира. Прието е наклонът да е с денивелация 1-1.5 см. на линеен метър. По този начин имаме почти незабележим наклон, но напълно достатъчен, за да насочи водата към сифона. След полагането на мазилките и замазките идва ред на хидроизолацията.

ХидроизолацияХидроизолацията за бани стана актуална тема през последните няколко години. Преди време почти никой не говореше за това, но необходимостта наложи този продукт на пазара. Хидроизолацията не е задължителна, но е силно препоръчителна. Защо е необходима, след като има плочки и се фугира? Защото плочките и фугиращата смес не са достатъчни! Хидроизолацията предпазва стената от проникване на влага. Но влезе ли такава, скоро в съседната стая ще се появи плесен и мухъл, а в самата баня, има опасност, плочките да започнат да се надигат и отлепват. Какво представлява хидроизолацията за баня? Ако се хидроизолират всички стени, включително и пода, ще е най-добре. Само, че това е по-скъпият вариант. Дори наскоро на пазара се появи продукт на Weber, който комбинира лепило за плочки с хидроизолационна смес. Звучи добре, но цената е изключително висока, дори бих казал космическа (поне на този етап). Определено не е по джоба на масовия потребител. Тогава как да изолираме влагата? Най-предпочитаният и практичен вариант по отношение цена-качество (около 300-350 лв. за баня) е да се поставят хидроизолационна лента и пастообразна смес във всички ъгли като стена-стена и стена-под. Самата смес бива еднокомпонентна и двукомпонентна (суха и течна добавка). При по-ограничен бюджет може да се сложи хидроизолация само по ъглите на душ пространството, което пак е по-добре от нищо.

ОКАЧЕН ТАВАН
Всъщност няма строга закономерност, кога точно трябва да се монтира окаченият таван. Той може да се сложи, след полагането на фаянса, като последният ред плочки служи за основа на окачения таван. Така фирата на плочки е по-малка, а и естетически погледнато стои по-добре. Окаченият таван може да се сложи и преди плочките, непосредствено след варо-циментовата мазилка. По този начин трябва да се подходи много прецизно. Да се вземат предвид размера на фаянса, точната им бройка от пода до тавана и ширината на фугата. Идеята е да се сведе до минимум рязането на плочките в най-горната част. Има и трети вариант – някои монтират тавана още преди измазването на стените. Всичко зависи от конкретния случай и от конкретния майстор. Окачените тавани биват няколко вида. Най-разпространеният таван е такъв от влагоустойчив гипсокартон, изграден със стандартните CD и UD профили. След шпакловката се слага латекс за влажни помещения и таванът е готов. Предимството в този случай е възможността за монтаж на луни (задължително влагоустойчиви). Също така картонът изправя заварения таван и се получава една равна и гладка основа. Има и един друг момент. Плочките в банята не трябва да се редят до самия таван/плоча. Така има опасност след време да се надуят и да започнат да падат. Така че това е още една причина да се предпочете окачен таван. Приблизителната цена на този таван в завършен вид за една нормална баня е около 450-500 лв. за доставка и монтаж. Същият таван от хидрофобен гипсокартон може да бъде завършен и с декоративна мазилка, вместо латекс. Например „Стуко Венециано“ или „Марморино“. Някои предпочитат друг вид луксозно изпълнение, а именно „Хънтър Дъглас“. Интересното при тези окачени тавани е, че са изградени от алуминиеви ламели. В случай на необходимост, лесно могат да се демонтират и да осигурят бърз и лесен достъп до скритите кабели. Същите ламели имат и перфорирана серия, което позволява вентилаторът да бъде разположен дискретно над самия таван. Таваните „Хънтър Дъглас“ са чувствително по-скъпи, тяхната цена на квадратен метър е над 300 лв. Или за едно санитарно помещение от 4 квадрата, такъв таван ще излезе не по-малко от 1000 лв. Има клиенти, които предпочитат растарни окачени тавани тип „Армстронг“. Това са влагоустойчиви пана, които също лесно се демонтират. Тяхната цена е близка до стандартния окачен таван. Напоследък станаха модерни опънатите тавани. Технологията представлява ПВЦ платно, опънато по тавана с помощта на специални профили и харпун. Опънатият таван може да бъдат мат, сатен, лак или принт. Все пак, ако не сте привърженик на окачените тавани, можете просто да изберете класическия метод от близкото минало – пръскана варова мазилка.

ФАЯНС И ТЕРАКОТ

Стигнахме най-накрая до заветните плочки. Все пак, те са лицето на банята. Какво трябва да кажем тук? За разлика от гореспоменатите неща, които са сравнително ясни, то плочките като материал и полагане могат да варират в много широки ценови граници. Има голяма разлика от баня до баня. Ако имате проект ще знаете колко плочки ще ви трябват от всеки вид и колко точно да закупите. Но дори и да нямате такъв, поне лесно можете да замерите квадратурата. Задължително вземете по-голямо количество. Фирата е най-малко 10-15 %. Тоест, ако стените са 20 м2, а подът 4 м2, вземете 23 м2 фаянс и 5 м2 теракот; даже повече, ако подът се реди на ромбове. Някои ще кажат „Ама защо да взимам повече? Ако не стигнат ще купя още!“. Проблемът е, че първо, може да ги няма в наличност и да се наложи да чакате седмици наред докато ги докарат от чужбина или далечната провинция. Второ, макар и по-малко вероятно, производството на вашата серия може да е спряно, да са изчистили последната стока и повече да не намерите същите плочки. И трето, дори и да имат в наличност от този модел, пак ще отнеме някакво технологично време докато ги доставите. Това малко или много би забавило майсторите, а те определено си ценят времето. Значение имат и самите плочки по отношение размер. Чисто ценово в контекста на монтажа, едно е да се редят плочки с размери 25/40 или 33/33, друго е да се лепят значително по-малки плочки, например 15/15, 10/10, или мозайка. Такива размери предполагат и по-голямо количество фугираща смес и повече време за полагането й. Твърдостта на плочките също не е от без значение. Има плочки, които много трудно се режат и пробиват – например гранитогресът за стени. Повечето хора си нямат ни най-малка представа, колко бургии се чупят при направата на отвори за изводите. Трудът би се оскъпил и ако самите плочки са по-нестандартни, да речем, такива с дървесен декор, които имитират паркет. Добре е да се вземе под внимание и до колко ще е сложна една баня. Всяко наличие на повече видове и цветове плочки, фризове, декорни плочки, пана, лайсни, пилене на плочки (герунг), чупки, ниши, обръщане около вратата, прагчета, диагонално нареждане на теракота и тн. се заплащат допълнително на майсторите. Освен традиционните фаянс и теракот, една баня може да бъде изпълнена нестандартно и екзотично. Има най-различни решения: мозайки, тапети за баня, декоративни мазилки, 3D подове, опънати тавани, щампован бетон, камък и много други.
На пазара има огромно разнообразие от фаянс, теракот и гранитогрес. Независимо дали ще се спрете на испански, италиански, български или китайски плочки, винаги ги оглеждайте внимателно, поне до колкото е възможно. Избягвайте плочки по-тънки от 7-8 мм, защото чупенето им е гарантирано. После не е редно да бъде обвиняван плочкаджията за това. В никакъв случай не си взимайте и най-евтините плочки или такива на разпродажба на топ цена. Това означава или че серията е на изчерпване и после няма да намерите такива плочки, ако ви потрябват, или че се опитват да ви продадат продукт със съмнително качество. Имайте предвид, че често евтините плочки имат различни размери. Възможно е разминаване с 1-3 мм, което определено ще си личи на стената. Но не е задължително едни плочки да са нискобюджетни, за да са криви или с различни рамери. Напоследък ставам свидетел на плочки, които се водят първо качество, а нямат нищо общо с такова. Работата с тях е трудна и изисква система за нивелация на плочки (клинове и клипсове). По отношение разтоварването на плочките и санитарията, както и качването им до съответния етаж, редно е да го направят дистрибуторите, въпреки че често отказват. Така ще се затвори целият цикъл около самата доставка. В противен случай, отговорността се размива. Ами ако има счупени плочки или пукната мивка, кой ще поеме отговорност? А и не на последно място, майсторите ще искат тази услуга да им бъде заплатена допълнително. Как се лепят плочки? Въпреки, че това е работа на плочкаджиите, добре е да знаете, че плочки се лепят на „гребен“. Да, разходът на лепило е по-голям, но пък става здраво и стабилно. Докато, ако се лепят на „лапи“, има голяма вероятност да започнат да тракат или дори да се счупят при най-малкото пробиване, например при поставянето на сапунерка или държач за тоалетна хартия. Изборът за лепило също има значение. Специално за бани и тоалетни не е нужно да взимате най-скъпите флексови лепила, но със сигурност не се спирайте и на най-евтините, особено на марки със съмнителна репутация. Определянето на ширината на фугата също е важен елемент. Най-често срещаната ширина е 1,5-2 мм, но може да видите и по-голяма. Редно е тази ширина да се съобрази и с наличието на фаска при някои плочки, за да се получи по-добра естетика. Добре е да се спомене, че по-голямата ширина на фугата води до по-голям разход на материал. У нас най-разпространените марки за фугиращи смеси са Mapei, Ceresit, Knauf, Boro и други. Елегантното завършване на външните ъгли също трябва да се вземе под внимание. Най-често се слагат PVC или алуминиеви лайсни, но някои клиенти предпочитат пилене на ръб на плочки. Тоест, двете плочки се събират под 45 градуса. Така става най-красиво, но и най-скъпо. Разбира се, ако не ви се дават излишни пари, можете просто да минете на варианта с прихлупени плочки. Да, седи по-обикновено, но поне нищо не струва. Влиза си в цената на общата квадратура.
САНИТАРИЯ, МЕБЕЛИ ЗА БАНЯ, АКСЕСОАРИ
modern-bathroomСанитарната арматура се монтира непосредствено след фугирането. Тук разнообразието също е голямо. Обикновено магазините, които продават плочки продават и санитария. Ценовите граници са големи. Например един обикновен моноблок на VIDIMA излиза около 150-160 лв., но има серии два, дори три пъти по-скъпи. Ако се вгражда със структура, също оскъпява целия процес, както и ако моноблокът е ъглов. Умивалниците и смесителите също не са за подценяване. Докато стандартните мивки не са чак толкова скъпи, то една смесителна батерия може да струва 50 лв., но може да струва и 200 лв. Изборът на душ панел или душ система също е важен. Там средната цена е 250-300 лв., но може и значително повече да излезе. Напоследък стана модерно вграждането на душ питата и извеждането на слушалката отделно. Това, разбира се, оскъпява и монтажа, тъй като имаме два отделни елемента, а не един както е при душ панела. Тук е мястото да кажем нещо и за душ кабините. Най-евтините китайски кабини започват от 300 лв., но могат като нищо да стигнат няколко хиляди лева. Те обикновено стъпват върху поддушово корито, което обаче, не винаги се оказва достатъчно здраво и след време може да се напука. Вместо душ кабина може да предпочетете стъклен параван. Това е по-удачният вариант ако разделите банята на зони. Душ параванът се състои от стъклена врата, витрина и горна релса. Стъклото е калено с дебелина 8 мм. Важно е при покупката на този продукт да има схема за монтаж, за да не правят майсторите свободни съчинения. Нека да кажем нещо и за ваните. Вана от средния ценови клас излиза около 500-600 лв., но подобно на душ кабините, има вани за по 3000-4000 лв. В последните години станаха популярни и тангенторните вани, известни още като хидромасажни. Няколко думи и за съпътстващите елементи. С цел постигане на по-атрактивна цена, производителите и доставчиците на санитария не слагат в кутиите почти никакви съпътстващи части и се налага да ги купувате отделно. Това са меки връзки, сферични кранове, крепежни елементи, винтове, тройници, нипели, холендери, тапи, маншони, уплътнители, санитарни силикони, тефлонови ленти, кълчища и други. Ориентировъчната им цена е не по малко от 150-200 лв. за едно средно голямо санитарно помещение.

Мебелите за баня също са почти задължителен елемент в една модерна баня. Те не просто допринасят с визия, но и създават удобство и комфорт. За по-практично, често се комбинират мивката и долния шкаф и се получава така известната шкаф-мивка. Така имаме две в едно. Подобна е ситуацията и при горния шкаф и огледалото. Други единични мебели за баня са шкаф-колони, горни шкафове, долни шкафове, огледала, плотове, полици и др. Материалът на мебелите за баня е най-разнообразен, по-разпространените са: ПВЦ, стъкло, MDF, масив, мрамор, гранит, технически камък и така нататък. Цените им също са в различен диапазон. Например една стенна колона от PVC струва около 250 лв. Горе-долу е същата цената и за шкаф с умивалник или PVC плот. Само, че ако са от MDF или масив нещата се променят. Огледалата за баня също варират. Има такивa от 100 лв. и такива от 500 лв. с led осветление и touch screen. За огледалата е важно ръбовете да са защитени или поне заоблени, в противен случай има опасност още при самото им изваждане от кашона и непосредствено преди монтажа да се счупят. За по-взискателните клиенти мебелите за баня могат да се изработят по поръчка. Логично, цената тогава е по-висока.

Аксесоарите за баня също са важна част за крайната визия на помещението. Това са закачалки, хавлийници, сапунерки, корнизи, държачи за тоалетна хартия, дозатори за течен сапун, етажерки, четки за тоалетна и др. Те могат да се сложат като се пробиват плочки, но могат и чрез вакуумно закрепване. Цената им също е различна. Например има държачи за тоалетна хартия от 25 лв., но има и от 100 лв. Сапунерките обикновено вървят около 25-30 лв., докато хавлийниците 30-50 лв. Закачалките са в порядъка на 15-20 лв. Всичко зависи от марката и модела, както и степента на лукса. Монтажите им са около 10-20 лв. на бройка. Зависи от големината на съответния аксесоар и начина на монтаж.